60 години гребна традиция под заплаха: местят варненските гребци на неподходящ бряг?

60 години гребците на Варна тренират на специално отредено място. Архивни документи доказват защо базата е там, а днес искат да я преместят на неподходящ бряг

Повече от шест десетилетия гребците на Варна използват базата „Сия Нейкова“ на южния бряг на Варненското езеро. Още през 1961 г. мястото е официално отредено за водни спортове, а специализиран проект предвижда хангари за гребни лодки и вълнолом. Днес обаче, според представители на спортната и рибарската общност, съществува устна договорка базата да бъде преместена на северния бряг, в района на лодкостоянка „Черно море“.
Проблемът е, че предложеното място според хората, които познават акваторията, няма необходимото пространство, изложено е на постоянно вълнение и не предлага подходящите условия за академично гребане.
Защо преди повече от 60 години е избрано точно това място?
Историята на гребната база във Варна започва през 50-те години на миналия век. 

Архивни документи от 1960 г. доказват, че мястото за водна станция е избрано след оглед от специална комисия

Още през 1960 г. Варненският градски народен съвет предприема конкретни действия за определяне на подходящо място за водна станция и плавателните съдове на Морския клуб на ДОСО. Според архивната докладна записка комисия, избрана от Изпълкома с Решение №53 по Протокол №47 от 30 ноември 1960 г., извършва оглед на терените в района на Аспаруховия мост. След обхода комисията определя като най-подходящо място западната страна на залива, непосредствено до ДИП „В. Левски“, като предвижда крайбрежен участък с ширина до 90 метра. Впоследствие с Решение №31 по Протокол №48 от 14 декември 1960 г. Изпълкомът официално определя този район за временна водна станция на Морския клуб. Документите показват, че изборът на място за водноспортна дейност е предшестван от оглед и оценка на терените, а не е направен произволно. Те са важно историческо доказателство за планираното развитие на водните спортове по крайбрежието на Варненското езеро.

Архивните документи, с които разполагаме, потвърждават, че през 1961 г. теренът вече е официално определен за изграждане на спортна база.
С Решение №8 от 15 март 1961 г., отразено в Протокол №54 на Изпълнителния комитет на Варненския градски народен съвет, се одобрява отреждането на около 20 декара в местността Баба борун за физкултурен комплекс на дружество „Академик“ – Варна.
Предвидено е изграждането на водна база и други спортни съоръжения.
Още по-интересен е Протокол №38 от 8 август 1961 г. на Съвета по плановото изграждане на населените места. В него изрично се съгласува разположението на двуетажен хангар за яхти и гребни лодки, спортно ядро и вълнолом. Предвижда се и разработването на подробен генерален план, който да отчита капацитета, териториалните граници и разположението на съоръженията.
Това е съществено доказателство, че още преди 65 години мястото е било предназначено и проектирано за специализирана водна спортна дейност.
Документите не съдържат самото хидроложко проучване, въз основа на което евентуално е избран теренът, но категорично показват, че базата не е възникнала случайно, а след официално отреждане и специализирано проектиране.

Най-голямото предимство – спокойната вода в защитената марина
Сегашната гребна база „Сия Нейкова“ се намира в малка защитена марина, която осигурява спокойна вода за пускане на лодките.
Това е изключително важно за академичното гребане.
Гребните лодки са дълги, тесни и чувствителни към странично вълнение. Преди да навлязат в откритата част на езерото, състезателите трябва безопасно да се качат в тях, да разгърнат греблата и да извършат необходимите маневри.
Според представители на спортната общност за една гребна лодка е необходимо пространство от приблизително 50–60 квадратни метра, а за осемместналодка – около 200 квадратни метра.
Тези размери са посочени като практически ориентири от спортистите, а не като универсална нормативна площ.
Причината за необходимостта от толкова много пространство е в самото устройство на лодките.
При академичното гребане греблата са закрепени към специални опори и се изнасят странично извън корпуса на лодката. В зависимост от дисциплината състезателят използва две гребла или едно гребло от едната страна. И в двата случая за движението им е необходима значителна свободна ширина.
Особено при осемместните лодки, където осем състезатели гребат едновременно, е необходима широка и спокойна акватория, която позволява безопасно потегляне, завъртане и прибиране.
Именно това осигурява сегашната защитена марина.
Теченията в езерото – още една причина мястото да е важно
Според обясненията на рибари и спортисти организацията на тренировките от сегашната база е съобразена и с характерните водни течения.
След излизане от защитената марина гребците поемат на запад, в посока Девня.
По техни наблюдения при обичайни за тренировките условия течението е насочено на изток – от езерото към морето. Така гребците започват тренировката срещу течението, когато са отпочинали и имат най-много физически сили.
След приключване на тренировъчната дистанция те обръщат лодките и се връщат обратно на изток. По описания от тях режим течението подпомага връщането им, когато вече са уморени.
Това според спортистите е важно както за физическата подготовка, така и за безопасността на децата и начинаещите.
Водният режим на Варненското езеро обаче е сложен. Теченията могат да променят посоката и силата си в зависимост от вятъра, сезона и водообмена с морето. Научни описания на езерото посочват и противоположно насочени течения по северния и южния бряг през определени периоди.
Следователно разказът на спортистите за конкретния тренировъчен маршрут трябва да бъде проверен с актуални измервания. Но самият въпрос за теченията е достатъчно съществен, за да изисква специализирано проучване преди каквото и да е преместване.
Една гребна база не може да бъде преместена механично от единия бряг на другия, без да се изследва как това ще промени условията за тренировките.
Защо предложеното място на северния бряг е крайно неподходящо според спортистите?
По информация на представители на рибарската и спортната общност се обсъжда преместване на база „Сия Нейкова“ в района на лодкостоянка „Черно море“, на противоположния бряг на езерото.
За подобно преместване засега не разполагаме с официален проект, административно решение или техническа експертиза. Информацията е за устна договорка.
Спортистите и рибарите обаче посочват три основни проблема.
Първо – липсва достатъчно пространство.
Според хората, които познават предложената акватория, там няма необходимата свободна площ за безопасно маневриране на гребните лодки – нито посочените приблизително 50–60 кв. м за една лодка, нито около 200 кв. м за осемместна.
При академичното гребане не е достатъчно да има място само за корпуса. Необходима е свободна ширина и за странично разположените гребла, както и пространство за завъртане и маневриране.
Второ – има постоянно вълнение към брега.
Според наблюденията на местните рибари този участък от северния бряг е изложен на продължително вълнение, което затруднява пускането на лодките.
При тесните и нестабилни гребни лодки дори сравнително малки вълни могат да създадат риск при качване, потегляне и прибиране.
Особено важен е този проблем при тренировки с деца.

Докато сегашната база разполага със защитена марина, на предложеното място според спортистите няма равностойна спокойна акватория.
Трето – наличието на клуб по кану-каяк не означава, че мястото е подходящо за академично гребане.
На северния бряг вече има спортен клуб по кану-каяк. Двата спорта обаче имат съществени технически различия.
При каяка състезателят използва едно двулопатно гребло, което държи с ръце. При кануто се използва еднолопатногребло. И в двата случая греблото не е закрепено странично към лодката чрез опори, както при академичното гребане.
При академичното гребане дългите гребла се движат отстрани на корпуса и изискват значително по-голяма свободна ширина.
Освен това осемместната гребна лодка е много по-дълга от обичайните състезателни лодки за кану-каяк и има различни изисквания към маневрирането.
Затова място, което е достатъчно за тренировки по кану-каяк, не е непременно подходящо за академично гребане.
Според представителите на спортната общност предложената акватория не отговаря на техните практически изисквания. Това е сериозно предупреждение, което следва да бъде проверено с измервания, преди мястото да бъде определено като алтернатива.
Дори платформата за качване е специална
Още една особеност е височината на платформата, от която гребците се качват в лодките.
Според спортистите сегашната платформа е приблизително 15 сантиметра над водната повърхност.Това позволява безопасно качване в тесните гребни лодки, които лесно могат да загубят равновесие. При по-висока платформа прехвърлянето на тежестта на състезателя става по-трудно, а рискът от преобръщане се увеличава.
Ако към това се прибави и вълнение към брега, условията стават още по-неблагоприятни. Ето защо обикновен кей или понтон за рибарски лодки не може автоматично да замени специализираната инфраструктура на гребна база.
Преди 65 години е отредено специално място. Днес предлагат друго – без представени проучвания
Архивните документи доказват, че през 1961 г. компетентните институции официално са определили терен за водна спортна база и са съгласували специализиран проект, включващ хангари и вълнолом.
Това място обслужва гребците на Варна вече повече от шест десетилетия.
Сегашната база предлага защитена марина, спокойна вода, пространство за маневриране и специализирани платформи.
За предложеното място на северния бряг обаче спортистите и рибарите предупреждават за липса на достатъчно пространство, постоянно вълнение и различен воден режим.
Няма представена сравнителна експертиза, която да доказва, че новата акватория може да осигури равностойни условия за академично гребане.
Няма и официален документ, с който да е потвърдено самото предложение за преместване.
Това поставя няколко въпроса: кой предлага новото местоположение, измервал ли е някой необходимото пространство за дългите гребни лодки, изследвани ли са теченията и вълнението и има ли становище на треньорите и специалистите по академично гребане?
Защо след повече от 60 години използване на специално отредена и проектирана спортна база гребците на Варна трябва да бъдат преместени на място, за което няма представени доказателства, че е подходящо?
Ако институциите действително възнамеряват да преместят базата, първо трябва да докажат, че новият терен осигурява необходимата безопасност, пространство и условия за тренировки.
Защото академичното гребане не може да се практикува пълноценно на всяко свободно място край водата.
Преди повече от шест десетилетия Варна е отредила специален терен за гребците. Днес, преди да бъде изоставен, трябва да се докаже, че предложената алтернатива няма да постави под въпрос бъдещето на този спорт в града.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД