ВИЗИТАТА НА КИТАЙСКИЯ ВЪНШЕН МИНИСТЪР В СОФИЯ И СПОРЪТ КАК БЪЛГАРИЯ И ЕС ДА РАБОТЯТ С ПЕКИН

Търговията с Китай предизвиква разногласия и вътре в самия съюз. Брюксел затегна правилата, за да пази европейската индустрия, и прилага общи мита до 45,3 процента за китайските електромобили, като към стандартното вносно мито от 10 процента се добавят до 35,3 процента наказателни налози. През октомври 2026 г. Европейският съюз и Китай постигнаха и двустранно споразумение.

Посещението на китайския външен министър Уан И в София на 19 октомври 2026 г. беше първото му идване у нас на този пост от 2015 г. насам. България беше последната спирка от обиколката му от 14 до 20 октомври, която включи още Азербайджан, Хърватия и Черна гора. Визитата дойде малко повече от месец след като българска делегация, водена от вицепремиера Александър Пулев, участва на 10 септември в Пекин в 19-ата сесия на смесената икономическа комисия между двете страни.

 

В София Уан И се срещна с президента Илияна Йотова, с премиера Румен Радев и с външния министър Велислава Петрова. Радев изтъкна географското положение на България като предимство за транспортните, енергийните и дигиталните връзки между Европа и Китай и предложи съвместни проекти при електромобилите, енергетиката, земеделието и високите технологии. Йотова постави въпроса за директна самолетна линия между София и Пекин и поиска по-лесен достъп за български земеделски стоки до китайския пазар.

 

Китайският министър заяви, че Пекин иска да издигне двустранните отношения на по-високо равнище. Той отбеляза съвместната работа при съхранението на енергия, която по думите му помага на България да се нареди сред водещите държави в Европа по инсталиран капацитет в този сектор. На срещата с Велислава Петрова освен икономиката и търговските коридори беше обсъдена и войната на Русия срещу Украйна, като българската страна призова Китай да използва международното си влияние за нейната деескалация.

СПОРОВЕТЕ У НАС 

Визитата предизвика различни реакции в България. Хората, които настояват за по-активен бизнес с Китай, виждат възможност за нови капитали и технологии, най-вече в енергетиката и транспорта. Според тях страната ни изостава от други държави в региона и твърде често чака решения отвън, вместо сама да защитава икономическите си интереси.

 

Другата гледна точка е по-предпазлива. Според скептиците навлизането на китайски пари във важни сектори носи риск от икономическа и политическа зависимост, а България като член на Европейския съюз трябва да спазва общата европейска линия. Част от икономистите посочват и вътрешна причина. По думите им проблемът не е само в Брюксел, а в това, че у нас рядко има подготвени проекти и ясна дългосрочна политика, с които държавата да преговаря равностойно с големи чужди компании.

РАЗЛИЧНИТЕ СМЕТКИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 

Търговията с Китай предизвиква разногласия и вътре в самия съюз. Брюксел затегна правилата, за да пази европейската индустрия, и прилага общи мита до 45,3 процента за китайските електромобили, като към стандартното вносно мито от 10 процента се добавят до 35,3 процента наказателни налози. През октомври 2026 г. Европейският съюз и Китай постигнаха и двустранно споразумение, което предвижда от декември вносът на китайски хибридни и плъгин хибридни коли в Европа да бъде ограничен до 350 000 броя годишно за срок от четири години. В замяна Пекин се съгласи да намали митата за европейски стоки като авточасти, обувки, зехтин и сладолед.

 

На практика обаче държавите членки не действат еднакво. През октомври 2024 г. Германия гласува против наказателните мита за китайските електромобили, защото се опасяваше от ответни мерки срещу своите автомобилни заводи. Едва през септември 2026 г. германската социалдемократическа партия и вицеканцлерът и финансов министър Ларс Клингбайл предложиха по-строги мерки, включително мита за плъгин хибридите и изискване китайските компании да правят съвместни предприятия в Европа.

 

Други европейски страни продължават активно да привличат китайски производства. На 16 октомври 2026 г. китайската марка Leapmotor, в партньорство със Stellantis, официално започна производството на модела B10 в Сарагоса, Испания. В унгарския град Сегед компанията BYD стартира тестово производство в началото на 2026 г. и вече е непосредствено пред началото на масовото серийно производство. В Гърция държавната компания COSCO купи 51 процента от пристанището в Пирея през 2016 г., а през 2021 г. придоби още 16 процента и днес държи общо 67 процента. Пирея стана едно от най-големите контейнерни пристанища в Средиземноморието, въпреки че китайското присъствие там продължава да предизвиква критики от западните партньори и Съединените щати.

КАКВО СЛЕДВА ЗА СОФИЯ 

Разликите в поведението на европейските столици засилват усещането в по-малките държави, че в съюза важат двойни стандарти. Когато големите икономики пазят сделките си с Пекин, това обикновено се обяснява като защита на местната индустрия. Когато по-малка страна от Източна Европа приеме китайски инвестиции, критиките за политическо влияние и рискове за сигурността идват много по-бързо. Примерите на Испания, Унгария и Гърция обаче показват, че членството в Европейския съюз не спира автоматично бизнеса с Китай, когато правителството знае какво иска да договори.

 

Дали разговорите с Уан И ще доведат до директни полети, по-голям износ на храни и нови инвестиции в България, предстои да се види. Пекин проявява интерес към страната именно защото тя е част от Европейския съюз и дава достъп до общия пазар. Резултатът ще зависи от това дали властите в София ще предложат конкретни проекти и ясни правила, които да пазят българския интерес, без да нарушават европейските ангажименти на страната.

 

 

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД