Сериозни съмнения за начина, по който е разрешено застрояването на бившия Дом „Младост“ във Варна, повдигат въпроса дали определени инвеститори не получават привилегировано отношение от институциите. В центъра на поредния скандал е строежът, свързван с бизнесмена Даниел Славов, известен като Дънката.

Според нови публично изнесени твърдения проблемът не се изчерпва само с това какво се строи на мястото на някогашния Дом „Младост“, но и по какъв начин са определени градоустройствените показатели, позволяващи мащабно застрояване в съществуващ жилищен комплекс.
Твърди се, че теренът е разглеждан като самостоятелен ъглов парцел, вместо при определяне на допустимото застрояване да бъдат отчетени особеностите на комплексното жилищно застрояване в района.
Ако това се потвърди, възниква въпросът дали чрез избрания устройствен подход не е допуснато значително по-интензивно строителство, отколкото би било възможно при прилагане на нормативите за комплексно застрояване.

Наредба №7 – за едни задължителна, за други заобиколима?

Наредба №7 за правилата и нормативите за устройство на териториите поставя изисквания към плътността на застрояване, интензивността, озеленяването и разстоянията между сградите.
При комплексното жилищно застрояване тези показатели имат особено значение, защото новите сгради трябва да бъдат съобразени със съществуващата градска среда.
Именно тук се появява съмнението за възможно заобикаляне на правилата.
Според изнесената информация имотът на бившия Дом „Младост“ е третиран по начин, който би могъл да позволи по-голям обем на застрояване, без да се отчетат всички ограничения, произтичащи от разположението му в жилищния комплекс.
Кой е одобрил този подход? Кой е преценил, че теренът може да се разглежда самостоятелно? И защо интересите на инвеститора биха имали предимство пред цялостното градоустройство на района?

Сигнали има, но къде са резултатите?

Още през септември „Красива Варна“ постави въпроси дали реално извършваното строителство и разгънатата застроена площ съответстват на одобрените строителни книжа.
Сега се появява още един съществен въпрос – дали самите устройствени параметри, въз основа на които е разрешено строителството, са определени законосъобразно.

Кой пази Дънката?

Това е въпросът, който все по-настойчиво се задава от критиците на строителните проекти, свързвани с бизнесмена.
Изказват се и крайни подозрения за възможен политически чадър и зависимости, които биха могли да обяснят липсата на институционални последствия.
Необходима е публична, документално обоснована проверка, която да установи дали строителството е законно и дали длъжностни лица са действали в нарушение на задълженията си.
Когато институциите не дават ясни отговори, съмненията за привилегии и недосегаемост неизбежно се задълбочават.

Пет въпроса, на които Варна очаква отговор

На какво правно и градоустройствено основание теренът на бившия Дом „Младост“ е разглеждан като самостоятелен урегулиран имот и как са приложени правилата за комплексно застрояване?
Какви са разрешените плътност, интензивност, височина, разгъната застроена площ и процент озеленяване?
Извършена ли е оценка на разстоянията до съществуващите сгради, ослънчаването и въздействието върху жилищната среда?
Съответства ли реално изпълняваното строителство на одобрените проекти и издадените разрешения?
Колко сигнала са постъпили до Община Варна, РДНСК и прокуратурата, какви проверки са извършени и какви са резултатите от тях?
Законът еднакъв ли е за всички?

Случаят с Дом „Младост“ вече не е само въпрос за една сграда и един инвеститор. Той поставя много по-важния въпрос кой определя бъдещето на Варна – градоустройствените правила и общественият интерес или възможностите на отделни икономически влиятелни лица.
Ако всичко е законно, институциите трябва да го докажат с документи.
Ако има нарушения, трябва да стане ясно кой ги е допуснал, кой е подписал съответните актове и кой носи отговорност.
Варненци имат право да знаят дали на мястото на Дом „Младост“ се строи по правилата, които важат за всички, или е приложен специален подход, облагодетелстващ конкретен инвеститор.

Град като Варна не може да продължава да се променя чрез решения, за които жителите му научават едва когато строителството вече е факт.