На едно и също място, със същите лодки и същия поминък, преди десетилетия рибарите са били част от устройствения план на Варна, а днес държавата иска да ги отстрани. Как се стигна дотам и кой носи отговорност за десетилетия административно бездействие?
Как е възможно лодкостоянка със 70-годишна история изведнъж да се окаже незаконна? Как съоръжения, отбелязани в стари устройствени планове, изчезват от по-новите документи? И защо държавата, която десетилетия наред не е намерила решение за статута на рибарските стоянки, днес представя самите рибари като проблем?
Тези въпроси поставиха представители на рибарските сдружения във Варна по време на протест в защита на лодкостоянка „Черно море“ и свободния достъп до морето.

Чиновникът с гумичката: Как изчезнаха рибарските мостчета?

Един от най-съществените моменти в спора е представянето на стари устройствени документи.
Според рибарите подробен устройствен план от 1963 г., изменен през 1975 г., ясно показва съществуването на лодкостоянката и мостчетата, навлизащи във водата.
Те сравняват тези документи с по-нови планове, в които съоръженията според тях вече не са отразени.

„Чиновникът с гумичката е изтрил рибарите от Варна“, заяви един от участниците в протеста.
Тук възниква същественият въпрос: кой, кога и на какво основание е променил устройственото отразяване на територията?
Защото, ако рибарската дейност действително е била предвидена в старите планове, институциите дължат обяснение как и защо това предназначение е било променено.
Самото наличие на мостчета в стар план не доказва автоматично законността на всички съществуващи днес съоръжения. Но поставя основателен въпрос за историята на терена и действията на администрацията.

Десетилетия без решение, а виновни се оказват рибарите

Според протестиращите проблемът не е създаден от хората, които поколения наред използват брега, а от институциите, които не са уредили своевременно статута на лодкостоянките.
Още през 2022 г. представители на Морска администрация, Община Варна и други компетентни институции са обсъждали необходимите процедури за уреждане на рибарските обекти.
По време на срещата представител на Областната администрация обясни, че общината трябва да възложи изработването на специализирани подробни устройствени планове.
През ноември 2025 г. заместник-кметът Илия Коев е изпратил писмо, според което вече са започнали процедури за няколко имота, включително терена, свързан с лодкостоянката.

Но към момента на срещата от Областната администрация заявиха, че нямат информация докъде са стигнали тези процедури.

Четири години след институционалните разговори рибарите все още нямат трайно решение, но вече са изправени пред реална опасност да загубят мястото, което използват от десетилетия.
„Този проблем не е на рибарите. Този проблем го е създала администрацията, като не си е свършила работата“, заяви участник в срещата.
Според него вместо институциите да поемат отговорност за собственото си бездействие, е избран по-лесният път – ползвателите да бъдат обявени за самонастанили се.
Областната администрация се позовава на закона. А кой ще отговаря за бездействието?

Областната администрация във Варна защитава различна позиция.

Според нея държавният имот се ползва без необходимото правно основание, а заповедта за изземване от февруари 2025 г. е потвърдена с окончателно решение на Върховния административен съд от 21 април 2026 г.
Областният управител Марио Смърков заявява, че държавната собственост трябва да бъде защитена и не може да се допуска безплатното ѝ ползване в нарушение на закона.
Администрацията посочва и нерегламентирани строителни дейности на терена, както и необходимостта от спазване на изискванията за защитената зона „Натура 2000“.
Но рибарите задават друг въпрос: защо законът се прилага чрез процедури за отстраняване, докато процедурите за законно уреждане на същата дейност се бавят с години?
По думите на протестиращите при предишни разговори е било постигнато разбиране, че няма да се пристъпва към премахването им, преди да бъде намерено трайно решение.

Те твърдят, че този ангажимент не е изпълнен.

„Не ви вярваме!“ – натрупаното недоверие избухна
Срещата между представители на администрацията и рибарите премина при силно напрежение. Хората заявиха, че са изтощени от години обещания, преписки и институционално прехвърляне на отговорността.
„Ние не ви вярваме. На никого не вярваме!“, прозвуча по време на разговора.
Рибарите настояха за официално прекратяване или спиране по законоустановения ред на действията по изземване, докато не бъде намерено устойчиво решение.

Представител на Областната администрация съобщи, че се обсъжда алтернатива, преминала през съответната комисия, за която засегнатите ще бъдат уведомени.
Конкретните параметри обаче не бяха представени по време на разговора. Това допълнително засили съмненията на рибарите, които искат ясно решение, а не поредно обещание.

Отложено изземване, но не и решен проблем

Насроченото за 6 ноември 2026 г. изземване на лодкостоянка „Черно море“ беше отложено. Причината, посочена от Областната администрация, е липсата на осигурен пътен достъп до държавния терен.
Това обаче не означава отмяна на заповедта за изземване, нито окончателно уреждане на статута на лодкостоянката. С други думи, рибарите получиха временно отсрочване, но не и сигурност за бъдещето си.
Варненските рибари и спортисти се обединяват срещу загубата на достъп до морето
Представители на рибарски и спортни организации предупреждават, че под заплаха са и други места с дългогодишни традиции, сред които лодкостоянка „Малка Чайка“ и гребната база „Сия Нейкова“. Участниците в протеста заявиха, че разпокъсаността на варненската морска общност създава условия частни и корпоративни интереси да получават предимство при използването на крайбрежните територии.
Това е тяхна публично заявена позиция, която касае прозрачността при управлението на ценните крайбрежни имоти.
В отговор организациите обявиха създаването на обединителна структура – Морски алианс, чиято цел е обща защита на рибарските и спортните общности.
Те заявиха, че оттеглят доверието си от Областната администрация, ръководствата на Медицинския и Икономическия университет във Варна, кмета на общината и министъра на регионалното развитие и благоустройството заради дългогодишно бездействие и липса на прозрачност.

Кой ще отговори на въпросите?
Историята на лодкостоянка „Черно море“ показва нещо повече от административен спор за държавен терен. Тя засяга въпроси за начина, по който във Варна се управлява крайбрежието, за отношението към традиционния рибарски поминък и за отговорността на институциите.
Кой е променил устройствените планове? Защо лодкостоянките не са получили ясен статут въпреки многогодишните разговори? Кой е забавил необходимите процедури? И какво ще се случи с хората, ако държавата пристъпи към окончателното им отстраняване?
Рибарите не искат да бъдат над закона. Те настояват държавата да им осигури законен начин да продължат дейността, която семействата им упражняват от поколения.

Затова големият въпрос остава:

Как на едно и също място, с една и съща дейност, рибарите са били част от плановете на Варна преди половин век, а днес трябва да се борят, за да докажат правото си да останат там?
И най-вече – кой ще понесе отговорност, ако се окаже, че десетилетия административно бездействие са довели до изчезването на още една част от морската история на Варна?
Варна не може да претендира, че е морската столица на България, ако губи хората, за които морето е живот и поминък.

Морето е на хората. И достъпът до него трябва да бъде защитен.