Как управлението на държавата работи против самата нея

Бизнесът е гръбнакът на икономиката и при добра среда за развитието му държавата си осигурява приходи под формата на данъци и акцизи. В такъв случай е редно тя да го подпомага – не да му пречи, да му съдейства – не да го мачка, защото, ако бизнесът е успешен и печеливш – печели и държавата.     

Поредният пример за недалновидна („недалновидна“ в случая е евфемизъм) управленска политика е свързан с един от най-крупните туристически обекти, представящ историята и културата на България, който по думите на мнозина е национално съкровище за страната. За реализирането на мащабния проект „Исторически парк“ държавата няма принос, няма участие, но пък за сметка на това всячески пречи за неговото развитие.   

„От март месец 2024 г. спира работата по изграждането на Второ българско царство в Исторически парк, спира строежът и на Историческото селище с къщите за гости.“ Това споделя Кристина Капитанова – един от акционерите в парка. По нейни думи около 4000 души са били заети в строителни, озеленителни, търговски и др. дейности, в селото е кипял живот на всички нива, защото тези хора са работили, пазарували са, излизали са на разходка и на кафе с приятели. 
„Излизах с количката с бебето и като се движа из селото, внимавах, защото постоянно минаваха камиони, машини, тежкостроителна техника. Кипеше живот…“ – споделя Капитанова и добавя, че тези 4 хиляди души, които са живеели и работили там, са допринасяли за цялостното развитие на селото. А сега хората, правещи това, се броят на пръстите на двете ѝ ръце. 

Катинарите, сложени на строителните обекти, и обраслата трева са пример как целенасочено се унищожава стремежът на бизнеса да остави нещо след себе си за поколения напред.
 
Каква е ползата от всичко това? 

Поради репресиите от властимащите, за новия туристически летен сезон тези обекти няма да бъдат отворени. Това значи, че приходите на държавата от фирмите, които строят, както и от по-големия обем туристическа дейност, няма да се случат. 
Сметката е проста – смачквайки неудобните, държавата губи приходи от данъци в собствената си хазна, защото тя се издържа от бизнеса, защото пенсиите идват от бизнеса, помощите на малцинствата, заплатите на чиновници, депутати и още, и още...

Държавата извършва преврат срещу самата себе си, когато репресира бизнеси заради това, че някой е дръзнал да реализира мащабни проекти сам, без никакво държавно финансиране. Това, че не може да контролира процеса и да нарежда какво и как да се случва, това ли е причината за репресиите на всички нива по фирмите и дружествата, изградили това национално богатство? Някои ще кажат, че изразът „национално богатство“ е пресилен. Прехвърлям в ума си всички обекти в национален план, за които се сещам и които съм посещавала, и дори подобен такъв не намирам... 

Не се ли намери поне един от властимащите, достатъчно разумен и прагматичен, да прозре как този проект би могъл да работи на пълни обороти за развитието на туризма, културата, образованието, бизнеса, за прослава името на България на международно ниво...

И въпреки опитите на целия държавен апарат да се справи с неудобните, тези хора, борещи се за един по-добър живот, постоянно измислят и осъществяват нови начини да се справят, да финансират, да творят и да се обединяват чрез различни сдружения, фондации и кооперации.

Възхищавам се на волята и силата на всички засегнати, които не се отказват, а продължават да устояват с всички сили и средства, за да покажат, че когато хората преследват една цел, в която вярват, няма сила, която да ги спре. А целта, целта е България! Родината, издържала в миналото какво ли не, но успяла да просъществува въпреки всичко, благодарение на ето такива българи, които я носят в сърцето си.