Ивелин Михайлов обяви края на Исторически парк. Тази „новина“ днес лавинообразно заля медийното пространство. Десетки медии сякаш се надпреварваха коя първа да я разпространи, позовавайки се на откъс от публикация на самия Михайлов във фейсбук.

Нека бъдем пределно ясни – това е дезинформация.

Никъде в своята публикация създателят на Исторически парк не заявява, че обектът прекратява дейността си. Той изразява разочарование от факта, че проект, създаден да пресъздава българската история, да вдъхновява и да събужда национално самочувствие, не получава подкрепата, която според него заслужава в общество, в което често по-голяма популярност от културата имат чалгата, евтините сензации и кебапчетата.
Любопитно е друго. Само ден по-рано Исторически парк отбеляза своя седми рожден ден с двудневна празнична програма, събрала хиляди посетители. До медиите бяха изпратени стотици прессъобщения с покана да отразят събитието. Почти никой не откликна. С малки изключения информационното затъмнение беше почти пълно. Когато обаче се появи възможност за негативно заглавие, същите тези медии мигновено проявиха интерес и разпространиха непроверена информация с впечатляваща скорост.
Още от самото начало Исторически парк, неговият създател и хората около него бяха обект на постоянни атаки и внушения. Наричаха ги „секта“, „мошеници“, „пирамида“ и какво ли още не. Години наред върху проекта се стоварваха обвинения, съмнения и целенасочени кампании, които нанесоха сериозни репутационни щети и създадоха недоверие сред част от обществото към една идея, посветена на българската история и култура.
Затова е важно да се повтори още веднъж, че новината за края на Исторически парк не отговаря на истината. Неслучайно символът на общността, събрана около тази кауза, е фениксът – птицата, която възкръсва от пепелта и отново се издига към небето.
Всеки, който познава Ивелин Михайлов, знае, че Исторически парк не е просто инвестиция или туристически обект. Това е делото на неговия живот. Самият той многократно е заявявал, че докато е жив, ще се бори за него, защото предпочита да падне в битка, отколкото да се предаде без борба.

Най-тревожното в цялата ситуация не е поредната фалшива новина. Тревожно е колко лесно тя беше превърната в „истина“ от медии, които не намериха време да проверят фактите, но намериха желание да разпространят сензацията. Когато журналистиката се откаже от задължението си да търси истината и започне да обслужва предварително написани сценарии, губи не само конкретният човек или проект. Губи цялото общество, защото доверието се разрушава много по-бързо, отколкото може да бъде възстановено.