„Край на социалните мрежи за лица под 16 години.“

Така звучи поредното голямо политическо обещание – като че ли с една забрана изведнъж ще изчезнат всички проблеми на младите хора.
Но идва един неудобен въпрос:
Кой създаде този свят, в който децата прекарват часове в телефона?
Кой остави поколения млади хора да растат без достатъчно културни пространства, без достатъчно достъпни занимания, без достатъчно места за спорт, творчество и развитие?
Защото е много лесно да обвиниш екрана.
Много е лесно да кажеш: „Децата са зависими от социалните мрежи.“
Но много по-трудно е да признаеш:
Може би децата са там, защото възрастните не им дадоха достатъчно причини да бъдат другаде.

Сега от ГЕРБ говорят за морал, емпатия и защита на младите. Но критиците им задават прост въпрос:
Къде бяхте, когато трябваше да създавате тази среда?
Къде са новите културни центрове? Къде са модерните пространства за деца? Къде са местата, които да заменят безкрайното скролване?
Колко нови неща бяха създадени за младите?
Колко истински възможности им дадохме?
Защото не можеш да оставиш едно поколение да расте сред липса на възможности, а после да го обявиш за „без морал“.
Не можеш да пренебрегваш културата, образованието и историческата памет, а след това да се чудиш защо младите не са достатъчно свързани с тях.
Не можеш да оставиш родители да се борят за оцеляване, да работят по няколко места, да нямат време и средства за качествени занимания на децата си, а после да обясняваш, че проблемът е само в телефона.

Телефонът не е причината за всичко.
Телефонът е следствие.
Следствие от свят, в който често е по-лесно да дадеш на детето устройство, отколкото да му дадеш реална възможност.
Разбира се – малките деца не трябва да бъдат оставяни безконтролно в социалните мрежи. Разбира се – има вредно съдържание. Разбира се – екранното време е сериозен проблем.
Но забраната не може да бъде заместител на политика.
Не можеш да възпитаваш ценности със забрани, когато години наред не си създавал условия за тях.
Истинският въпрос не е:
„Как да махнем децата от телефоните?“

Истинският въпрос е:
„Какво направихме така, че децата да искат да слязат от телефоните?“
Защото едно поколение не става „без морал“ от един екран.
Едно поколение се формира от примера, който вижда.
От обществото, което му оставяме.
От държавата, която или създава бъдеще, или просто търси виновни.
И когато политиците започнат да обвиняват младите, може би е време някой да попита тях:
А вие какво създадохте за тези деца, преди да решите какво да им забранявате?