По думите на Михайлов случаят не се изчерпва с обикновен политически или личен конфликт. Той твърди, че срещу него е била използвана схема, при която държавни институции или хора, свързани с тях, са били ангажирани с оказване на натиск върху него като политик и предприемач.
Ивелин Михайлов отправи публични твърдения за оказван натиск върху него и посочи името на човек, когото свързва с действия на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Според Михайлов става дума за Борислав Василев Радулов – лице, което по думите му е сред хората, които многократно са го притискали.
По думите на Михайлов случаят не се изчерпва с обикновен политически или личен конфликт. Той твърди, че срещу него е била използвана схема, при която държавни институции или хора, свързани с тях, са били ангажирани с оказване на натиск върху него като политик и предприемач.
Михайлов разказва, че при първоначалната среща един от участниците се е появил маскиран. Впоследствие той бил идентифициран като Борислав Василев Радулов, за когото Михайлов твърди, че е бил привлечен да работи с КПК, без да е неин служител.
В разказа си той споменава и второ лице, което според него е присъствало при въпросната ситуация. И поставя въпроса дали действията на тези хора са били част от по-широка схема за натиск и изнудване.
Публично отправените твърдения включват и информация за бизнес дейността на Радулов, включително участие в обществени поръчки и фирма, свързана с кетъринг и доставки на храна за лечебни заведения и общини.
Ако бъде установено, че лица, свързани с държавни структури, са използвали институционален ресурс за натиск върху политик или предприемач, случаят би придобил значително по-сериозни измерения.
Тогава въпросите вече няма да са само към конкретните участници: Кой е дал нарежданията? Кой е организирал действията? Имало ли е институционално прикритие? Използвани ли са правомощия на държавни органи за лични или политически цели?
Отговорите на тези въпроси могат да бъдат дадени единствено чрез независимо институционално разследване и проверка на твърденията.
Михайлов заявява, че ще продължи да посочва лицата, които според него са част от схемата, и да представя публично информацията, с която разполага.
Случаят поставя въпроса и за границите на държавната власт – може ли институционалният ресурс да бъде превърнат в инструмент за натиск срещу неудобни политици и предприемачи?
Споделете с приятелите си
Коментари