Най-вероятно сте си задавали много пъти въпроса: „Аз добър родител ли съм?“. Отговорът на този въпрос води до последващи размишления… Правя ли всичко по силите си, за да възпитам децата си, има ли нужда да положа допълнителни усилия, за да им осигуря добра среда за развитие, зависи ли нещо от мен да растат нашите деца в едно свободно, здравомислещо общество, основано на ясни правила и работещи институции?

 Улисани в ежедневието и проблемите си, пропускаме много възможности, които не само биха помогнали, но и при положени малко усилия биха подобрили средата, в която растат нашите деца. Всичко зависи от нас – колкото сме повече, колкото сме по-непримирими, толкова резултатите ще са по-добри!
Ще ви разкажа за един конкретен случай с мой приятел, който многократно е ставал свидетел как в квартален магазин до училището на децата му продават цигари, електронни устройства за пушене и енергийни напитки на учениците. Нито собственикът, нито продавачите проявяват някакъв морал и не ги интересува, че тези деца увреждат още неразвития си организъм. Дори не си дават сметка, че точно те са част от веригата, която трябва да се грижи за тях, защото децата се възпитават и пазят не само от родителите и институциите, но и от обществото, докато станат на възраст сами да осъзнават последствията от своите действия.
Та този мой приятел многократно си е казвал, че трябва да подаде сигнал, но все не проявявал решителност и се уповавал на общоприетото „от мен не зависи нищо“. Един ден решава и се сблъсква с първото „неудобство“ – къде трябва да подам сигнал? Започва едно ровене и лутане из интернет… Накрая намира форма за подаване на сигнал до Държавната агенция за закрила на детето. Описва в свободен текст видяното и още на следващия ден има отговор. Агенцията е препратила сигнала до РЗИ-Варна, оттам до ОДМВР-Варна и Комисията за защита на потребителите на РД-Варна. Следва следващото „неудобство“ – обаждат му се за справка и уточнения по сигнала от Окръжната следствена служба – Варна (трябва да отдели време, малко допълнителна енергия, за да вмъкне ангажимента в натовареното си ежедневие).

 Всичко приключва бързо и след няколко дни получава писмо за свършената работа – образувано е административнонаказателно производство за установено нарушение на Закона за защита на потребителите и на търговеца е съставен и връчен акт за установено административно нарушение.

 Какво показва този пример? Първо – решителността за действие е основополагаща в търсенето на справедливост. Второ – така наречените „неудобства“ са не само преодолими, но и не бива по никакъв начин да ни спират да действаме, защото те са част от нашите задължения към децата ни, към обществото. Трето – институциите работят, когато ние сме активни и решителни.

 Накрая искам да отдадем заслуженото на всички, които са си свършили работата по веригата конкретно за този случай: ДАЗД, ОДМВР-Варна, ОСС-Варна, КЗПРД-Варна и да подканя всички да следваме този пример. Подавайте сигнали, борете се, вярвайте – има смисъл!

Бъдещето на децата ни зависи от нас!