След последните разкрития на Ивелин Михайлов все по-трудно става да се вярва, че политическите войни в България са истински. Защото всеки път, когато някой засегне интересите на системата, уж непримиримите противници внезапно застават от една и съща страна.
Според Михайлов именно това се случва и днес.
След разкритите връзки около строителството в местността Баба Алино край Златни пясъци и ролята, която са изиграли определени политически и медийни среди, последва ответен удар. По думите му именно медийната група „Капитал“ е рекламирала проектите още преди те да станат обществено известни. Същевременно същите медии активно са подкрепяли и кмета на Варна Благомир Коцев от ПП–ДБ.

Михайлов заявява, че разполага с доказателства за тези твърдения и е готов да ги представи публично.
Според него схемата около Баба Алино не е дело на един човек или една партия. Той твърди, че зад нея стоят интереси, които преминават през различни политически формации и центрове на влияние. Именно затова, смята той, след като тази тема започна да получава публичност, последва светкавична реакция.
Само дни по-късно българските граждани станаха свидетели на масирана информационна атака срещу Исторически парк. В продължение на часове и дни различни медии разпространяваха твърдения, че паркът затваря врати и че проектът е пред крах.

Според Михайлов това е лъжа.
Но по-интересното е друго. В кампанията се включиха медии и коментатори, които през останалото време се представят като непримирими врагове. Медии, свързвани с ПП–ДБ. Медии от кръга на „Капитал“. Медии, асоциирани с Делян Пеевски. Медията на Николай Бареков и множество онлайн издания, страници и групи. Други публични фигури и платформи, които обичайно са от различни лагери.
И когато всички те започнат да говорят в един глас, логичният въпрос е: защо?
Според хората около Ивелин Михайлов отговорът е прост. Когато някой стане неудобен и започне да показва неща, които не трябва да бъдат виждани, различията изчезват. Тогава леви и десни, управляващи и опозиция, медийни и икономически кръгове забравят конфликтите си и действат заедно.
Това не е първият подобен случай.
През 2024 г. всички партии в Народното събрание подкрепиха създаването на комисия, която да разследва дейността на Ивелин Михайлов и Исторически парк. Тогава отново се видя как политически сили, които ежедневно си разменят обвинения, изведнъж намират общ език, когато мишената е една и съща.

Днес картината според неговите поддръжници се повтаря едно към едно.
От едната страна стоят хората, които твърдят, че разкриват неудобни зависимости. От другата – цяла система от политически партии, медии, икономически интереси и публични фигури, които действат координирано винаги когато трябва да бъде дискредитиран някой неудобен.
Затова и въпросът вече не е дали между отделните играчи има конфликти. Въпросът е защо всеки път, когато интересите на системата бъдат засегнати, всички конфликти изчезват и на тяхно място се появява едно и също послание, разпространявано от всички посоки едновременно срещу неудобните, разкриващи истината.

И това може би е най-голямото разкритие от последните седмици.