На днешния ден България чества най-великия си син, гениалния организатор и идеолог на българската национална революция и борец за свобода и независимост Васил Левски.
Левски посвещава живота и делото си на идеята за „чиста и свята република“, на преодоляване на петвековното изоставане от свободните европейски държави, на борбата за демократично управление, човешки права, справедливост и равенство пред законите.
В условията на робски страх и потисничество той успява да създаде вътрешна революционна организация, да организира мрежа от съмишленици, да запали пламъка на надеждата у отчаяните и обезсърчените и да вдъхнови смелите с идеята си за свобода и равноправие. Неслучайно той е единственият, който получава признание и почит от други двама велики българи – неговите съвременници Христо Ботев и Иван Вазов.

 

152 години Апостолът на свободата остава в българската история не само като национален герой, отдал живота си за България, но и с безсмъртието на своите прозрения. Неговите мечти за независимост и самостоятелност на българската държава във времена на мрак, унижение и безнаказаност са непреходни и до днес. Отхвърлянето на политическата опека на чуждите сили, анализирано в идеологията и революционната му дейност, и виждането му за развитието на държавата като „храм на истинната и правата свобода“ го превръщат в пример за родолюбие на поколения българи.

 Свободата е ценност – дължим я на герои като Левски, които ни дават основание да се гордеем като българи, затова трябва да я браним и отстояваме като достойни наследници на велик народ.

 
Вечна памет и поклон пред делото на Апостола на свободата, чиито дири не свършват до бесилото – те започват оттам, за да го отведат към безсмъртието!